Целта на конференцията е да стимулира широка дискусия между заинтересованите страни на тема настоящи предизвикателства и бъдещите цели в сектор „Земеделие и развитие на селските райони“ (ЗРСР) в България в контекста на дългосрочните глобални и европейски тенденции. Събитието ще послужи за форум, на който ръководството на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) да изложи дългосрочните си планове за реформа и инвестиционни приоритети в сектор ЗРСР, надграждащи върху вече регламентираната от ЕС рамка. В заключение, тъй като в глобален мащаб изменението на климата се счита за основна движеща сила в селското стопанство, по време на конференцията ще бъдат представени ключови предизвикателства за уязвимостта на българското земеделие, като ще бъдат подчертани някои от възможностите за адаптация в контекста на климатичните промени.
Европейският съюз (ЕС) и светът като цяло са изправени пред необходимостта от трансформация. Дългосрочни предизвикателства осезаемо излизат на преден план и изискват решителна визия и действия. Световното население се увеличава с бързи темпове, а все по-голямата необходимост от природни ресурси и рязкото затопляне на планетата създават нова оперативна среда. Застаряващото население на Европа допълнително усложнява тези предизвикателства.
Всичко това ще има сериозни последствия за селското стопанство и препитанието в селските райони. Докато в световен мащаб необходимостта от храна расте, фактори като увеличаващата се урбанизация, все по-високи цени на енергия (и торове), натискът върху водните ресурси и все по-голямата уязвимост на земеделските култури и добитъка в резултат на климатичните промени водят до ограничаване на производството на храни.
Държавни и частни заинтересовани лица следва да действат съвместно, за да преодолеят тези заплахи и да се възползват от новооткриващите се възможности. Предвид обстоятелствата, ЕС представи своята амбициозна стратегия Европа 2030, основана на три взаимно подсилващи се приоритета: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Целта, да се намалят емисиите на парникови газове с 40% до 2030, дава тонът и всички национални и секторни стратегии следва да бъдат ориентирани в тази насока.
В такъв момент България също следва да вземе стратегически решения за бъдещето на селското стопанство и селските райони. Такива решения следва да уловят изключителния потенциал и множеството силни страни на страната и да приложат успешен подход към изменящата се глобална и европейска среда.
Разработването на дългосрочна визия и стратегия за сектор „Земеделие и развитие на селските райони“ в България би представлявало важна стъпка напред към утвърждаване на последователна, всеобхватна и стабилна обществено-политическа рамка.
